Tag: <span>аутизъм</span>

Аутизмът – наричан още една от четирите епидемии на ХХІ век редом с разстройството с дефицит на внимание и хиперактивност, астмата и алергиите – напоследък бележи рекордни нива в Америка и Европа, а за съжаление не подминава и българските деца.

Някои от децата с аутизъм демонстрират феноменални възможности в определени области на познанието, като това да запаметят около 8000 документа! Това се обяснява със способността на аутистичния мозък да схваща детайлите по систематичен и педантичен начин, което дава огромно предимство в технологично отношение  на много от хората с аутизъм.  Хората с такава диагноза  все повече се интегрират в западното общество, което намира начин да се възползва от способностите им.

Най – важното за този процес на интеграция  при децата с аутизъм е навременната диагностика и ранната терапевтична интервенция.

Какво представлява аутизмът  и как се стига до диагнозата?

Код Червено: Всяка загуба на език и говор и/или социални умения

Регресът във всяка една възрастова група е сериозна причина за насочване към оценка

Аутизмът и разстройствата от аутистичния спектър (РАС) са  разстройство на развитието, което обикновено започва да личи през първите три години от живота на детето. То засяга комуникацията, социалното общуване, въображението и поведението. Разстройството не е нещо, от което детето „ се разболява“. То е състояние, което продължава в юношеството и зрелостта. Независимо от това обаче всички деца с разстройство от аутистичния  спектър продължават да напредват в развитието си, за което може да им се помогне по множество най – различни начини. Преди това обаче, е важно да се маркират основните специфики на аутизма:

• Не съществува установен модел при който разстройството от този спектър започва да се проявява.
• Няма определена възраст, на която могат да се появят първите симптоми.
• Симптомите обикновено се проявяват постепенно.
• Специфичните симптоми значително се различават един от друг при различните случаи.По голяма част от засегнатите деца не проявяват всичките изброени симптоми.
• Симптомите варират в зависимост от възрастта.
• Сериозността на симптомите също варира. Например някои деца почти напълно избягват зрителният контакт, докато други изпитват съвсем леки затруднения.
• Ако при детето се проявяват някои от симптомите, това не означава, че непременно има разстройство от аутистичния спектър.

Ранното  разпознаване на аутизма означава познаване на знаците и симптомите,  проследяване на развитието и скрининг, който ако потвърди диагнозата е необходимо да доведе до следните мерки:

• Подпомагане на семейството с диагностични и терапевтични ресурси;
• Провеждане на медицинска оценка;
• Осигуряване на лечение на медицинските проблеми;
• Подкрепа и обучение на семейството.

В крайна сметка, целта на диагнозата е  да се стигне до такава оценка, която би предоставила информация, чрез която ще може да се помогне на детето.

Как да помогнем?

 Овладяване на поведението чрез изследване на следните въпроси:

1. Какъв е проблемът? При деца с аутизъм и РАС на първо място е необходимо да се обърне внимание на овладяване на поведението с цел да се подобри общуването на детето. Това означава да се разбере какъв е индивидуалният проблем на детето при общуване. Тук е нужна конкретика, а не обобщаване ( например „отказва да си обуе обувките сутрин“ е по – конкретно, отколкото „има проблеми с обличането“).

2. Защо детето се държи по този начин? Това може да включва много причини, които е необходимо да се разгледат детайлно:

• Ситуация и обстановка – къде се проявява съответното поведение, къде не се проявява? Свързано ли е с нещо от обкръжаващата среда (миризми, шумове, хора и т.н)?
• Стимули и време – свързано ли е с нещо приятно и неприятно? Кога, по кое време се проявява? Кога не се проявява?
• Неведение – детето осъзнава ли че трябва да съобщи за нуждите си на някого? Може ли детето да разбере чувствата и нуждите на другите в тази ситуация?
• Схващане на смисъла – проблемът свързан ли е с това, че детето не разбира какво става и защо? Детето разбира ли смисъла на събитията и това, че нещата следват в определен ред?
• Въображение – детето мисли ли с въображение и това влияе ли върху поведението му?
• Свръхангажираност и сензорни преживявания – проблемът може ли да се свърже с някакви сензорни преживявания и/или свръхангажираности? Обстановката твърде сложна ли е или е интересна?
• Социално взаимодействие – детето само ли прави дадена дейност или с други хора? Как се отразява това на поведението му?
• Общуване – свързан ли е проблемът с трудности в говорното развитие или комуникацията?
• Емоции – проблематичното поведение свързано ли е с тревожност или с някакво настроение? То има ли нещо общо с темперамента на детето? Има ли нещо друго, което да влияе зле върху поведението на детето или да го разстройва ( например спомени, сънища, заболяване, преумора, отегчение)?
• Еднаквост – поведението свързано ли е с нуждата от повторяемост или навик? Има ли проблеми, които се свързват с желанието да командва ситуацията? Имало ли е някаква промяна с режима вкъщи или в училище?
• Реакции – как отвръщат околните на това поведение? Дали след поведението се случва нещо, за което е важно да знаете? Как влияе то на поведението в бъдеще?
• Полза – какви са положителните резултати за всеки от семейството в резултат на това поведение?

Каква е целта? В тази връзка много ще помогне проверката дали целта отговаря на критериите КИПРО, изброени по – долу:

• Конкретност;
• Измеримост;
• Постижимост;
• Реалистичност;
• Ограниченост във времето.

4. Планирайте стратегия – изберете стратегия, която смятате , че ще сте най – способни да следвате и която би подействала с най – голям успех.
5. Проверка – по отношение на емоциите, времето и ресурсите които ще се вложат, какво ще струва всичко това, каква е ползата за всеки участващ?
6. Привеждане на плана в действие!
7. Наблюдение на напредъка – тук е важно да се отбележи че ще възникват проблеми, които не трябва да ви отказват, а само да се променят нещата които не вървят с други, които ще дадат резултат. Най – важното е не толкова да се използва точно определена стратегия, но да се проявява гъвкавост и цялостен подход при решаването на всички проблеми, които възникват.

Развиване на социални умения

Съществуват различни техники, които могат да бъдат използвани в течение на годините за подпомагане на социалното развитие на деца с аутизъм. Тук е полезно да не се забравя, че  децата с аутизъм изпитват сериозни затруднения да вникнат в гледната точка или мислите и чувствата на някой различен от самите тях. Неведението е това, което създава проблеми в този случай.  Във връзка с това, съществуват различни степени или нива на неведение. Най добрите интервенции са тези, които са съобразени с индивидуалните потребности и нивото на способност на съответния индивид и се прилагат за определено време.  Това означава, че децата с аутизъм от време на време се нуждаят от почивка от социалния свят.

Развиването на социални умения е изключително сложен процес  за деца с разстройство от аутистичния спектър, но има много начини, по които може да им се помогне.

Стратегиите, които могат да се приложат, са свързани главно с основните затруднения, които изпитват децата при развиването на социални умения, а те са:

1. Постигане на реалистично разбиране за индивидуалните нужди и способности на детето.
2. Определяне на социалните затруднения, с които трябва да се справя детето с конкретни примери и как може да се справи с тях, използвайки това разбиране.
3. Ключови стратегии за родители и възпитатели.
4. Предоставяне на помощ на децата, за да разберат емоциите.
5. Помагане на децата да развият умения за използване на въображението си.
6. Помагане на децата да се научат как да общуват социално, в това число и развиване на разбирането за социални правила и споразумения.
7. Подкрепа при поддържането на приятелства и лични връзки.
8. Справяне с пречките по пътя към целта.

(Социалното развитие става на етапи, които следват един след друг. Хубаво е да се разбере на какво ниво е конкретното дете и да се работи от там. Тук може да се приложат въпросите за Овладяване на поведението.)

Развиване на уменията за комуникация

Повечето деца се раждат с вродена способност за развиване на умения за общуване. При децата от аутистичния спектър тази способност не е така добре развита. Някои от комуникационните проблеми, които децата изпитват, произтичат от неведението и невъзможността да се схване основният смисъл, но децата от аутистичния спектър изглежда изпитват и допълнителни говорни трудности.

 Границите, в които варират затрудненията са от пълна липса на говор, до сравнително богат речник, при който обаче има дефицит в социалната употреба на езика. Аутистичните деца, които развиват говор, имат нехарактерен тон, интонация, тембър. Често променят ритъма и ударението на речта. Използват често повтарящи се фрази. Речникът им е ограничен, изграден главно от съществителни имена.

 Много характерно явление при аутистичното разстройство е ехолалията. Тя представлява незабавно или отложено буквално повтаряне на речта на другите. Ехолалитичната реч може да изглежда безсмислена, но не е. Тя показва способността за продуциране на реч и чрез нея аутистичните деца могат да правят изявление, да искат помощ, да дават положителен или отрицателен отговор и да подпомагат процеса на авторегулация.  Това са и целите, за които индивидите с аутизъм използват речта изобщо. Нейните социални функции са крайно ограничени. Те не я използват за споделяне или правене на спонтанни констатации.

Разбиране на проблема

Децата с аутистични разстройства вероятно имат проблеми с комуникацията по следните причини:

• При тях се наблюдава забавено говорно развитие поради цялостното забавено развитие.
• Те може би не изпитват нуждата да комуникират или пък погрешно разбират тънкостите в комуникационния процес поради:
• Проблеми с неведението (не разбират нуждата да общуват с някой друг или тълкуват погрешно как ще ги разберат околните);
• Проблеми със схващането на основния смисъл (неразбиране на нуждата или тънкостите в комуникацията при всяка канкретна социална обстановка).
• Тях вероятно ги занимават други интересни неща като например:
• Техните сензорни потребности;
• Техните социални интереси и т.н.

От тук нататък помощта която може да бъде приложена ще бъде много по целенасочена, ако се знаят коя от гореизложените причини касае детето във всяка определена ситуация, в която комуникацията е проблем.

Идеи за подобряване на комуникацията:

1. Поставяне на реалистични цели.
2. Раздробяване на информацията при общуване.
3. Повтаряне на информацията.
4. Даване на време за отговор.
5. Избягване прилагането на наказания.
6. Поставяне на бъдещи цели при комуникацията, не само за момента.
7. Комуникиране с идеята че общуването е много повече от говорене.
8. Просто изразяване.
9. При допускане на грешки да се набляга на социалните правила на общуване.
10. Използване на визуални стимули, например снимки, картинки и предмети, чрез които да се подпомогне общуването.

В крайна сметка е важно е да се разбере, че ограниченията в комуникацията не трябва да се тълкуват като липса на интерес или нежелание за общуване и че огромните усилия  за подобряването на уменията за общуване си заслужават.

Има множество различни методи, с които може да се помогне на децата с аутистични разстройства. Аз съм споменала една малка част от  основните затруднения с които се сблъскват децата с аутизъм. В тази посока може да се работи и със стратегии за овладяване на гневните изблици и агресията, храненето, спането, изпускането в гащите, навиците и ритуалите, движенията и т.н.

За да могат тези трудни деца да се интегрират в нашето общество и да го обогатят с предимствата на уникалните си мозъци, е необходимо да започнем да ги обучаваме още отрано. В много случаи това е ключът към по – нататъшното им подобрение в социално отношение, което от своя страна е жизненоважно и за социалната им интеграция.

Ползван източник:

1. Крис Уилямс, Бари Райт, Как да живеем с аутизъм и синдром на Аспергер, Изток Запад, 2013

Автор: Милена Младенова, психолог и психотерапевт

Адрес:       гр. София, кв. „Лозенец“, ул. „Кокиче“ №7

E-mail:       msmladenova@gmail.com

 0888 47 59 51